Философския камък

Go down

Философския камък

Писане  Admin2 on Нед Май 17, 2009 9:28 am

Философския камък

Философският камък било чудотворно вещество,което можело да превърне оловото в злато и с чиято помощ се правело еликсир на безсмъртието. Николас Фламел създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на 17 януари 1382 г. Много от известното за Фламел идва от неговата книга "Йероглифика", в която се разказва как почти случайно станал алхимик.

Когато се е родил - около 1330 г. във френското градче Понтоаз, алхимията вече се упражнявала в цяла Западна Европа. Основаващи се на практиките на древногръцките и египетски ковачи, тайните на алхимията били възприети от арабския свят и се разпространили в Европа към 1200 г. Латинските книги описвали сложни лабораторни експерименти, химически съставки и процедури, с които можело да се създаде философски камък и да се придобие огромно богатство, да не споменаваме и вечния живот. Вярвало се е също, че алхимията е духовна практика, затова със скромност и всеотдайност алхимикът можел да постигне състояние на чистота и възвишеност. Като младеж Фламел не проявявал интерес към алхимията,макар че несъмнено бил чувал за нея. Той бил добре образован човек за епохата си, грамотен и на латински, и на френски.

По-късно станал професионален преписвач, нотариус и книготърговец. До този момент животът на младия писар бил съвсем обикновен. Един ден в кантората му се появил непознат и му продал книга, която завинаги променила живота му. Позлатена книга,извънредно стара и голяма,само срещу два флорина,нито хартиена,нито пергаментова, каквито са останалите книги, а от съвсем тънка дървесна кора. Корицата била от бакър, много изящна и гравирана със странни изображения. След като прочел книгата Фламел се убедил ,че тя съдържа тайната на философския камък, стига той да можел да я проумее. Подобно на всички други алхимически книги,голяма част от нея нарочно била написана на тайнствен език. И най-големите тайни не се криели в думите, а в загадъчните символични илюстрции. Една от тях представлявала пустиня, пълна с красиви извори, от които бликали змии. Друга изобразявала брулен от вятър храст на върха на планина, заобиколена от грифони и змейове.

Самият той описва тази своя находка така:

“Писанието беше грижливо подвързано с една отвратителна кожа, украсена с релефни букви и с някакви странни рисунки… Изпитах чувството, че не бих могъл да разгадая словата, които бяха писани на език, различен от гръцки и латински, които аз владеех… Колкото до текстовете, вътре в книгата, писмената ми се сториха гравирани като с метално острие върху дървесна кора.“

На първата страница, със златни букви, било написано:

“От Абрахам Евреинът – жрец, принц, левит (еврейски свещенослужител), астролог и философ – до еврейския народ, разпръснат из цяла Франция, по волята Божия, поради Божия гняв. Народе, желанието ми е да преуспееш, пожелавам ти благоденствие…”

Това благопожелание било последвано от тройна анатема и от цял куп жестоки проклятия, изречени по адрес на всеки, който си позволи да разлисти това писание, без да е жрец, книжовник или, поне, писар, тоест – посветен. Фламел се самоопределил като книжовник и започнал да разлиства книгата. По–нататък, авторът предлагал помощта си на еврейския народ. Предлагал да му помогне да изплати дължимите си данъци към римската държава, в чиито граници живеел. Предлагал на своите сънародници да ги научи на тайната на трансмутацията (преобразуването) на различните метали в злато.

Фламел прерисувал илюстрациите, показал ги на свои колеги с надеждата, че някой ще ги разгадае, но без успех. Точно по това време се предполага, че Никола си направил лаборатория, в която изследвал тези части от книгата, които разбирал, но напразно. Алхимическата традиция изисквала онези, които изучели "изкуството", да бъдат посветени в тайните му от учител. Накрая Фламел отркил такъв в Испания, където в последствие срещнал един известен еврейски учен, който би могъл да хвърли светлина върху тази загадка. Фламел решава да оползотвори своето поклонение до Св. Жак от Компостелла (Seint Jacques de Compostelle). Екипиран с тояга и със шапка, той се влива в една многочислена тълпа поклонници, които тръгват към прочутото испанско светилище. Разбира се, не пропуска да вземе със себе си копие на тайнствените илюстрации и на неразбираемите обяснения към тях. След множество приключения по пътя, книжовникът достига до светилището, където се изповядва и се причестява (с хляб и вино). След това, се запътва към град Леон, в северна Испания. Там, успява да се срещне с магистър (учител) Канчес – велик учен и лекар, евреин в доста напреднала възраст. Когато вижда споменатите чертежи и разясненията към тях, евреинът бива учуден и премного щастлив, разпознавайки в тях части от древен ръкопис, който той, отдавна, сметнал за загубен за човечеството. Завладян от идеята да види целия ръкопис, еврейският учен решил да последва Никола до Париж. Но, когато стигнали до Орлеан, старецът, покосен от някаква болест, умрял. След като погребал новия си приятел в орлеанското гробище.

След като разгадали тайната, Фламел се върнал в Париж и след три години труд постигнал целта си. "Направих проекция на червения камък върху определено количество живак в присъствие единствено на Пренел, което превърнах в почти същото количество чисто злато"-пише той. Фламел го направил само три пъти. Ала това било много повече,отколкото му трябвало. Двамата с Пренел (жена му) живели скромно и използвали богатството си за благото на другите. През останалите си години те основали и издържали 14 болници, построили религиозни паметници, плащали за поддръжката на черкви и гробища и давали щедри подаяния на бедните вдовици и сиропиталища. Пренел починала през 1397 г. и Фламел прекарал последните си години в писане на алхимически трудове. Той умрял на 22 март 1417 г. и бил погребан в черквата "Сен Жак Бушери", която се намирала близо до дома му. Към 17 век историята на Фламел била вече обгърната в легенди. Разказвало се, че скоро след смъртта му крадци проникнали в дома му, търсейки злато. След като не открили нищо,отворили ковчега на великия алхимик с надеждата да открият парче от камъка. Вместо това установили,че ковчегът е празен-нямало нито камък, нито Фламел! Някой смятат, че Фламел и Пренел не са умирали. Те използвали камъка,за да станат безсмъртни. Последвал взрив от съобщения на очевидци, които твърдели, че са видели Фламел. Един пратеник на крал Луи XIV дори заявил, че ги срещнал в Индия.През 1761 г. ги "видели" на постановка в Парижката опера.
avatar
Admin2
Зам.дирекор,ръководител на ГРИФИНДОР,учител по Билкология
Зам.дирекор,ръководител на ГРИФИНДОР,учител по Билкология

Брой мнения : 125
Join date : 05.05.2009

Вижте профила на потребителя http://h0gwarts.forum.st/forum.htm

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите