Митология

[Admin2]

Митология е наука за митовете, тя изследва произхода на митовете, тяхното значение и развитие.
Митовете, преди всичко, са разкази (на гръцки означава „разказ“), често пъти в поетична форма, за легендарните деяния на герои в най-стари времена. За древните народи разказите за приключенията на боговете и героите са давали отговор на въпроси, свързани с възникването на света и появата на човека, неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления, на преходността на нещата и живота. Всички народи са създали легенди от този тип, които често много си приличат.
Френският антрополог Клод Леви Строс дава за първи път научно тълкуване на митовете, като използва лингвистиката и семиотиката (наука изучаваща знаците и символите), като инструменти за тълкуване на мита. Той го третира като езикова форма, намирайки еднакви или подобни структури в много отдалечени едни от други общества.
Митовете са също така отражение на правилата, на ценностите и на надеждите на едно общество. Митът е един вид идеология.
Един предмет също може да се превърне в „мит“. Това, което е от значение, е стойността му като символ.


Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон. Гръцката митология е съставена отчасти от голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.


Египетската митология (или египетска религия) представлява вярванията и религиозните разбирания на египетския народ до идването на християнството и исляма по тези земи. Всички феномени, които древните египтяни са могли да наблюдават, биват пречупвани през призмата на техните вярвания. За тях най-важно е било да изучат различните цикли:
-цикълът на дните и слънцето, прераждащо се всяка сутрин,
-годишният цикъл с приливът на река Нил,
-цикълът на живота с раждане, последвано от смърт (Египтяните не вярват в земното прераждане).

Египетските вярвания са се развивали в продължение на около три хилядолетия и са се променяли с времето. Египетската митология се различава от гръцката или римската по това, че повечето божества в Египет са имали човешко тяло и животинска глава или обратно.

В египетската митология има девет главни божества:
-Атум-Ра-Хепри, бог на слънцето
-Геб, бог на плодородието и земята
-Изида, богиня на майчинството и плодородието
-Нефтида, богиня на подземното царство
-Нут, богиня на небето
-Озирис, бог на подземното царство
-Сет, бог на силата, войната, бурите, чуждите страни и пустини
-Тефнут, богиня на водата и плодородието
-Шу, бог на въздуха

Редом до тях стои също едно от най-често споменаваните в митологията на древен Египет божества — Хор.