Древни руни

[Admin2]

Надписите върху руничните камъни най-често са кратки и състоящи се от няколко думи и представляват по същество заклинания. Тези рунически надписи се наричат футарк и могат да се четат, както от ляво на дясно, така и от дясно на ляво. Рунически надписи се срещат на запад от Гренландия, та чак до Балканския полуостров, на изток. Този вид писменост се е използвала от славяните, келтите, германските племена и викингите. Съществуват различни видове рунически азбуки, в които броя на руните е различен- от 16 до 32. Традиционно за гадаене се използва древно-германският вариант, наречен още Старши футарк, състоящ се от 24 руни, разделени на три групи от по осем, наричани аети. Трите аета са наименовани на три от скандинавските богове, а именно: Ает на Тир, Ает на Фрей и Ает на Хагал.

Както картите Таро, така и руните са смятани за опасни магически способи! Отрицателната им слава се простира в големи мащаби и днес. Специално за руните, това произхожда от времето на ранното Средновековие в Средна Европа. Неспособни да разгадаят руническите писания и магическия им смисъл, духовниците обявяват и вярват, че руните са силна черна магия, която притежава властта да отключи силите на злото.

Християнството, което идва в Скандинавия през Хl век, напълно променя вярата и схващанията на хората. Езическите богове били обявени за демони, а богините за вещици и дори черните котки (които в скандинавската митология теглят каретата на Фрея, богинята на любовта и плодородието) били смятани за роднини на вещиците. През 30-те и 40-те години на миналия век репутацията на руните още повече бива помрачена. Нацистите използват руните в своите униформени емблеми и с пропагандата си успяват да ги очернят. Въпреки че са създадени от германските народи (германците, скандинавците и англичаните, които имат общо наследство и език, разделил се постепенно на различни диалекти), съществува легендата за Один, който открил руните, вероятно датираща от легендите на древното племе волсунгр, което дошло от Далечния Изток през последната ледникова епоха. Те били племе на жреци магьосници, за които се смятало, че пазят древните гори и пътеки, както и че помагат на всеки изпаднал в нужда. Те използвали един ранен вариант на руните наречен ''ур руни".

Руническите системи използвани днес, датират от ll или lll век преди Новата Ера. През този период германските народи от средното течение на Дунав (откъдето явно произлизат съвременните системи) влезли в контакт със средиземноморската етруска азбучна система чрез средиземноморските търговци, които пътували през Европа до Балтийската област (известна със своя кехлибар). Руните били неизменен спътник в търговските маршрути и се разпространявали между самите търговци, които ги хвърляли, за да разберат кога е най-благоприятното време за пътувания и преговори. Руните са хвърляни за предсказания до Xl век, докато преди около 300 години не измрели и последните истински гадатели и гадателки на руни. Те били използвани в скандинавския свят далече на север до Исландия, сред англосаксонците, в равнините на Западна Европа и в земите, завладени от германските народи, включително Нортъмбърленд в Североизточна Англия, където била развита разширена руническа система, включваща древната концепция за четирите първоелемента: Земя, Въздух, Огън и Вода. Руните биват открити в много части на света - от Исландия, (която Викингите колонизират около 815 г.), до Америка (открита около 992 г. от Лейв, син на Ерик Червения). Викингите плавали и до Русия, Турция, Гърция и дори до Северна Африка, където все още могат да се открият каменни монументи, гробове и артефакти, белязани с руни.