УрОцИ

[sladkyty_155]

Урок №1
Какво е Митологиа?
1.Що е Митологиа
Митология е наука за митовете, тя изследва произхода на митовете, тяхното значение и развитие.

2.Какво е мит
Митовете, преди всичко, са разкази (μυθος на гръцки означава „разказ“), често пъти в поетична форма, за легендарните деяния на герои в най-стари времена. За древните народи разказите за приключенията на боговете и героите са давали отговор на въпроси, свързани с възникването на света и появата на човека, неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления, на преходността на нещата и живота. Всички народи са създали легенди от този тип, които често много си приличат.
3.Митологиа на Различните Народи
а)Тракийски богове
* Аксиерос (Axieros) = една от Кабирите, отъждествявана с Деметра. Името може и да е от мъжки род, поради което Аксиерос може да е един от Кабирите.
* Аксиокерса (Axiocersa) = една от Кабирите, отъждествявана с Персефона.
* Аксиокерсос (Axiocersus) = един от Кабирите, отъждествяван с Хадес.
* Вакх (Bacchus), (Загрей, Сабазий): бог на виното, опиянението, мимическото представление, лудостта, превъплъщението.
* Бендида (Bendis): богиня на дивото, на лова и на младежкото посвещение.
* Зеринтия: прозвище на богиня, почитана в пещерата Зеринтия на остров Самотраки, почитана с жертвоприношения на кучета и отъждествявана от гръцките автори с Афродита или Хеката.
* Дарзалас (Darzalas): почитан в Одесос бог на подземния [[свят и плодородието, сходен с Кабир.
* Загрей - хтоничен космически бог, почитан от орфиците, "Първият Дионис".
* Залмоксис (Zamolxis): бог или легендарен герой, почитан от гетите.
* Кабири (Cabiri): финикийски божества, почитани и от траки и елини в мистериални култове.
* Касмилус (Casmilus) = един от Кабирите, отъждествяван с Хермес.
* Котито (Cotyto): богиня-майка, почитана в мистериален култ.
* Орфей: елински герой, който според елинската митология е с тракийски произход. Засега няма данни траките да са познавали неговото гръцко име и иконография.
* Рез: легендарен тракийски цар, превърнал се в антроподемон след смъртта си.
* Сабазий (Sabazios) = вж. „Вакх“
* Семела: майка на гръцкия Дионис, обожествена след смъртта ѝ под името Тиона.
* Тракийски конник: герой и/или бог, познат от оброчни плочки и надписи от римската епоха, почитан в цяла Тракия с различни местни имена.
б)Славянска митология
Славянските митични същества са митологически образи, характерни за митологията на древните славяни и за съвременния славянски фолклор. В това определение влизат различните духове и демони, приказни герои и вълшебни птици и животни.

Славянски духове условно наричаме всички свръхестествени същества, които според славяните са обитавали заобикалящия ги свят. Самите славяни най-често наричат тези същества бес, бесове, което в предхристиянско време обозначава абсолютно всички духове, демони и пр., без оглед на функциите и характера им — добри или зли.

Славянските духове днес са ни познати благодарение на рекострукциите на славянската религия и предимно от фолклора на славянските народи.

* баба Яга
* банник
* брегини
* блатник
* вампир
* веда
* ведмак
* вили
* влъхва
* влъкодлак
* върколак
* водник
* див
* диви люде
* домовик
* домница
* дворник
* жабалака - митично същество, способно да се преобразява в жаба като защита. Върши черни магии и вреди на хората, преминаващи през блата.
* жар-птица
* жива-юда
* змей
* караконджол
* кикимора
* котолик
* кравесмърт
* кръчина
* курдуши
* ламя
* лесник
* лесница(митология)
* лъговик
* мора-юда
* мори
* морой
* мрава
* мусаил
* нави
* наречници
* неживи
* овинник
* опойца
* орисници
* песоглавци
* полевик
* полудница
* полунощница
* полуверица
* рарог
* русалки
* самодиви
* сдухач
* симаргал
* съдници
* таласъм
* упир
* хала
* чумой
* юда
* юнак
* юрата
* явина
в)Гръцка митология
Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон. Гръцката митология е съставена отчасти от голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.
В голямото разнообразие от митове и легенди, които съставят древногръцката митология, божествата, които били местни за гръцкия народ, са описани като хора, но със съвършени тела. Въпреки, че физическият външен вид на всеки бог бил различен, те били способни да приемат каквато и да е форма. Няколкото комбинирани или фантазни образи, които се срещат, като сфинкса, били заимствани от анатолската култура или били внесени от Близкия изток в гръцката култура.
Персей с главата на Медуза.

Независимо от основните им форми, гръцките богове притежавали много други фантастични способности: те можели да се преобразяват и да стават невидими сред хората, мигновено да се телепортират до която и да е точка на Земята. Способни били дори да действат чрез думите и делата на хората, често пъти без знанието на дадения човек. Още по-важно е, че боговете не боледували, можели да бъдат наранени само при свръх-обстоятелства и били безсмъртни. Въпреки, че всеки един от тях бил роден, (повечето дори израснали от ранно детство до зрелост), веднъж достигнали предела на своята зрялост, те не остарявали след това.

Всеки бог или богиня произхождал/а от собствено родословие, преследвал/а различни интереси, имал/а определен район на действие и притежавал/а уникална индивидуалност. Въпреки това, тези описания произлизат от многобройни архаични местни варианти, които винаги се различават по нещо един от друг. Когато тези богове били описвани в поезията, молитвите или култовете, към тях се обръщали с комбинация от тяхното име и епитети, които ги идентифицирали по особеностите им от други техни проявления. Епитета на гръцко божество може да отразява определен аспект от ролята на бога, така както Аполон Мусагет е представен като “Аполон, водачът на музите”. Друг вариант е епитета да характеризира индивидуален или локален аспект на бога, понякога смятан вече за древен през класическата епоха на Гърция.

Такива митични разкази ни казват, че всички богове са част от огромно семейство, обхващащо многочислени поколения. Най-старите богове били отговорни за сътворението на света, но по-младите от тях узурпирали властта им. В много познати епични поеми, достигнали до наши дни от т. нар. “ера на героите”, се появили и дванадесетте олимпийци. В помощ на примитивните гръцки предци, боговете извършвали чудеса, обучавали ги в различни области на практическите познания, учели ги на правилни начини на почитане, награждавали доброто поведение и наказвали безнравствеността, дори имали деца от хората.
Както съседите си, гърците вярвали в пантеона на боговете и богините, които били свързани със специфични аспекти от живота. Например Афродита била богинята на любовта и красотата, докато Арес бил богът на войната, а Хадес бил богът на смъртта. Някои божества, като Аполон и Дионис, разкрили сложни индивидуалности и имали смесени функции, докато други, като Хестия (буквално “огнище”) и Хелиос (буквално “слънце”), били малко повече от олицетворения. Имало също и божества, специфични за определени места, като: речни богове, нимфи на изворите, пещерите и горите. Местни герои и героини често били почитани на гробовете си от хората на околните области.

Много същества, описани в гръцките митове, могат да бъдат смятани за “богове” или “герои”. Някои от тях присъствали единствено във фолклора или били почитани само на определени места, (например Трофоний) или по време на специфични фестивали (например Адонис). Най-внушителните храмове били посветени на ограничен брой богове: дванадесетте олимпийци, Херкулес, Асклепий, понякога и Хелиос. Тези богове били във фокуса на големи пан-елинистични култове. Въпреки това било присъщо за отделни райони и села да посвещават техни собствени култове на нимфи, второстепенни богове или местни герои. Много градове също почитали повечето главни богове с необичайни местни обреди и свързвали с тях най-различни, странни митове, които в други райони били неизвестни.
Един вид разказ за епохата на боговете разказва историята на раждането и конфликтите на първите божества: Хаос, Никта (Нощ), Ерос (Любов), Уран (Небето), Гея (Земята), титаните и триумфът за Зевс и олимпийците. “Теогония” на Хезиод е пример за такъв вид разказ. Това било и тема на много загубени поеми, включително тези, които са приписвани на Орфей, Музей, Епименид, Абарис и други легендарни пророци, които били използвани в частни пречистващи обреди и мистерии. Няколко части от тези трудове са оцелели в цитати на неоплатонични философи и неотдавна открити късове папирус.

Най-ранната гръцка идея за поезия е теогонията, или “песен за раждането на боговете”, която е считана за прототипен поетичен жанр – прототипен “митос” – и са ѝ приписвани почти магични сили. Орфей, първообразът на поета, също така бил прототип на певец на теогонии, които използвал за укротяване на морета и бури в “Аргонавтика” на Аполоний Родоски, както и за разчувстване на студените сърца на боговете на подземния свят по време на слизането му в царството на Хадес. Когато Хермес измислил лирата в “Омировски химн за Хермес”, първото нещо, което той направил, е да пее за раждането на боговете. “Теогония” на Хезиод е не само най-пълното оцеляло описание за боговете, но също и най-подробното описание на функцията на архаичния поет, с неговия дълъг предварителен призив към музите.
След поражението на по-старите богове от олимпийците се появили други митове, разказващи историята на сътворението, борбите и подвизите, както и последвалото възкачване на Олимп на някои богове от по-младото поколение: Аполон, Хермес, Атина, и т.н. Омировите химни са най-старият източник на този вид истории. Те често са тясно свързвани с култови центрове на боговете: “Омиров химн на Аполон” е сбор на два по-ранни разказа: първият е за раждането му при Делос, а вторият – за управлението му над оракула на Делфи. Подобен е и “Омиров химн на Деметра”, разказ за отвличането от Персефона от Хадес, описващ история от Елозинианските мистерии.
г)Римска митология
Римска митология се нарича сборът от митове, съставящи вярванията на обитателите на Древен Рим. Римската митология може да се разглежда като съставена от две части, едната е по-късна и има много заемки от гръцката митология, а другата е по-ранна близка до окултизма и няма нищо общо с гръцката митология.
Основни божества
Аполон • Церера • Диана • Юнона • Юпитер • Марс • Меркурий • Минерва • Нептун • Венера • Вулкан • Фортуна • лари и пенати • Плутон • Квирин • Сол • Веста
Длъжности и жречески колегии
Авгур • Фламен • Харуспекс • Понтифекс • Rex Nemorensis • Rex Sacrorum • Весталка • Арвалски братя • Салии
Практики и вярвания
Фестивали • Погребения • Имперски култ • Митология • Гонения • Сибилски книги • Храмове
Второстепенни божества
Белона • Bona Dea • Bromius • Caelus • Кастор и Полукс • Клитуно • Купидон • Dis Pater • Фавн • Glycon • Inuus • Луперк • Оркус • Рома • Сатурн • Конс • Конкордия • Опс • Деа Диа • Виктория • Видуус • Как • Кака

ТОЗИ УРОК Е ЗА 2 ЧАСА

[sladkyty_155]

Урок №2
Древногръцка митология
1.Що е древногръцка митология?
Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон. Гръцката митология е съставена отчасти от голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.

2.Източници
"Митологическа библиотека", книгата, чийто предполагаем автор е атинския граматик Аполодор, който е живял през 2 в. пр.н.е., е единственото запазено съчинение, което излага в най-пълен вид митовете на Древна Гърция, макар че Троянският цикъл на Аполодор е изгубен след 9 в. Много древни литературни произведения също тематизират гръцката митология, например "Илиада" и "Одисея", поемите на Овидий и "Диалогите на боговете" на Лукиан. Систематизацията на гръцките митове води началото си от 6 в. пр.н.е., от т. нар. логографи — автори на исторически съчинения, най-известни от които са Ферекид, Акусилай и Тукидид (5 в. до н.е.). Техните следи се откриват в трагедиите на Софокъл и Еврипид, както и в комедиите на Аристофан. Критично и с неверие към митологията се отнасят най-напред софистите и Ксенофан по времето на Пелопонеската война (431-404 г.пр.н.е.).

Една от основните характеристики на древногръцката митология е нейният политеизъм — наличието на много богове. Друга характерна особеност за нея е, че тя е антропоморфна — древните гърци си представят боговете в човешки вид, с човешки черти, начин на поведение и пр.

Древногръцките божества са почитани наравно в цяла Гърция, но култовите практики са били различни за различните места. По този начин митовете, които се разказват за тях са различни и имат много различни версии.

3.Етапи на развитие на митологията в Древна Гърция
* Доолимпийски период
* Ранна класика — Този период е свързан с прехода към патриархата. В митовете се появяват герои, които се справят с всякакви чудовища и страшилища. Аполон убива питийския дракон, Персей убива Медуза, Белерофонт-Химера, Мелеагър-Калидонския глиган, Херкулес извършва своите 12 подвига.

На мястото на многото малки демони и богове се появява върховният бог Зевс, на когото всички се подчиняват. Самият Зевс също се бори с титани, гиганти, циклопи и ги заточва в Тартар. Женските божества, чиито функции произтичат от древния образ на богинята майка също придобиват нови функции. Хера става покровителка на семейството и брака, Атина -на честната и открита война, Деметра- на земеделието, Хестия-богиня на домашното огнище.

* Късни героични митове

4.Разказ за гръцките богове
В голямото разнообразие от митове и легенди, които съставят древногръцката митология, божествата, които били местни за гръцкия народ, са описани като хора, но със съвършени тела. Въпреки, че физическият външен вид на всеки бог бил различен, те били способни да приемат каквато и да е форма. Няколкото комбинирани или фантазни образи, които се срещат, като сфинкса, били заимствани от анатолската култура или били внесени от Близкия изток в гръцката култура.
Персей с главата на Медуза.

Независимо от основните им форми, гръцките богове притежавали много други фантастични способности: те можели да се преобразяват и да стават невидими сред хората, мигновено да се телепортират до която и да е точка на Земята. Способни били дори да действат чрез думите и делата на хората, често пъти без знанието на дадения човек. Още по-важно е, че боговете не боледували, можели да бъдат наранени само при свръх-обстоятелства и били безсмъртни. Въпреки, че всеки един от тях бил роден, (повечето дори израснали от ранно детство до зрелост), веднъж достигнали предела на своята зрялост, те не остарявали след това.

Всеки бог или богиня произхождал/а от собствено родословие, преследвал/а различни интереси, имал/а определен район на действие и притежавал/а уникална индивидуалност. Въпреки това, тези описания произлизат от многобройни архаични местни варианти, които винаги се различават по нещо един от друг. Когато тези богове били описвани в поезията, молитвите или култовете, към тях се обръщали с комбинация от тяхното име и епитети, които ги идентифицирали по особеностите им от други техни проявления. Епитета на гръцко божество може да отразява определен аспект от ролята на бога, така както Аполон Мусагет е представен като “Аполон, водачът на музите”. Друг вариант е епитета да характеризира индивидуален или локален аспект на бога, понякога смятан вече за древен през класическата епоха на Гърция.

Такива митични разкази ни казват, че всички богове са част от огромно семейство, обхващащо многочислени поколения. Най-старите богове били отговорни за сътворението на света, но по-младите от тях узурпирали властта им. В много познати епични поеми, достигнали до наши дни от т. нар. “ера на героите”, се появили и дванадесетте олимпийци. В помощ на примитивните гръцки предци, боговете извършвали чудеса, обучавали ги в различни области на практическите познания, учели ги на правилни начини на почитане, награждавали доброто поведение и наказвали безнравствеността, дори имали деца от хората.

5.Същност и извори за гръцката митология
Главните въпроси на проучването на митовете са дискутирани в митографски статии. Докато всички култури по света имат собствени митове, терминът “митология” е гръцки и има специализирано значение в рамките на гръцката култура.

Гръцкият термин “митология” е съставен от две по-малки думи на гръцки:

* “митос” – което на омиров гръцки означава приблизително “ритуален акт на речта”, както на главния вожд на събранието, така и на поета и жреца.
* “логос” – което на класически гръцки означава “убедителна история, неопровержимо доказателство”.

Следователно в оригиналния си смисъл митологията е опит за внасяне на чувство в стилизираните разкази, които гърците разказвали на фестивали, шепнели на олтари и свирели на аристократични банкети. Тъй като има хора, по-склонни към противоречия, отколкото поетите, жреците и аристократите, веществените опровержения са широко разпространени.

Налице са няколко вида първоначални източници за проучването на гръцката митология:

1. Поезията на архаичната и класическата епохи, съставена главно за култови фестивали или аристократични банкети, и така част от мита в омировски смисъл. Това включва:

* Омировите “Одисея”, “Илиада” и “Омирови химни”.
* “Теогония” на Хезиод.
* Драматичните трудове на Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан.
* Хоровите химни от Пиндар и Бакхилид.

1. Трудовете на историци, като Херодот и Диодор Сицилийски, и географи, като Павсаний и Страбон, които пътували из гръцкия свят и записвали историите, които чували в различни градове.
2. Работата на митографите, които пишели прозаични трактати на базата на научни проучвания и се опитвали да докажат противоречивите истории на поетите. “Митологическа библиотека” на Аполодор от Атина е най-големия съществуващ пример в този жанр.
3. Поезията от елинистичната и римската епоха, която въпреки че е съчинена по-скоро като литературни, отколкото култови произведения, съдържа много важни подробности, които иначе биха изчезнали. В това число влизат трудовете на:

* Елинистичните поети Аполоний Родоски, Калимах и Антонин Либерал.
* Римските поети Хигин, Овидий, Стаций, Валерий Флак и Вергилий.
* Късноантичните гръцки поети Нон и Квинтий Смирней.
* Древните романи на Апулей, Петроний, Лолиан и Хелиодор.

За по-добро разбиране на значението на древните текстове, историците са се обърнали към изобразителни зрителни образи от скулптури и рисувани предмети, като вази и купи.

6.Общ преглед на митичната история
Докато противоречията в историите правят невъзможно проследяването на времевата нишка, може да бъде различена приблизителна хронология. Първо имало епоха на богове, след това епоха, в която хора и богове общували свободно, следвана от епохата на героите, където божествената дейност била по-ограничена.

Докато епохата на боговете често предизвиква по-голям интерес за съвременните учени на мита, гръцките автори от архаичната и класическата епоха имат ясно предпочитание към епохата на героите. Например пред героичните произведения “Илиада” и “Одисея” “Теогония” и “Омировски химни” изглеждат малки по размер и популярност.
ТоВа Е 1 УрОк
Ще ИзУчАвАмЕ Древногръцка митология В НяКоЛкО ЕтАпА